„Змията. 46 легенди за Сътворението“
ИК „ Коала прес “ показва
„ Змията. 46 митове за Сътворението “
от Антон Баев
По всички книжарски вериги в страната и с онлайн поръчка на уеб страницата www.koalapress.com
размер: 288 стр.
цена 17,90 лева
ISBN 978-619-261-021-0
Художник – Димитър Келбечев
Редактор – Елка Димитрова
Оформление – Атанас Чакъров
Коректор – Жанет Желязкова
За книгата:
В разказите на Антон Баев има отражения от Шехерезадиното изкуство на живота като роман. Игрива фриволност и трагична патетика, трагични напрежения и комични разреждания, пречистваща усмихнатост или тъмен жлъч се вплитат в любовните романи на героите, с цел да ни показват посредством тържеството на любовта или нещастията на любовта несекващите сили на живота.
Задъхано от опиянението на личното си въображение, разказното красноречие на Антон Баев като че си играе с разнообразни наративни техники – събитията от време на време като че се описват сами, различен път са оцветени от сказовия нюанс на избран повествовател, който се крие и демонстрира зад разнообразни повествователни маски – на обособени герои, на разнообразни наблюдаващи и коментатори или в някаква паноптична позиция без избрана еднаквост.
Проф. Светлозар Игов
Една от най-зрелите и мощни книги на поета и публицист Антон Баев. Майсторско заплитане на ежедневие и мит, каквото виждаме в най-хубавите мостри на литературата. Магическото просветва сред редовете и прави това, което е пред очите ни, да се разклонява и обраства със смисли, да търси изход към възвишеното. Лекотата, с която се четат тези разкази, е още по-удивителна поради тяхната дълбочина и многопластовост. Внимателният четец ще открие най-важните гласове от българската и международна разказваческа традиция. И още – школуване при устните истории, които всички сме слушали от нашите прародители.
Георги Господинов
Любовта като действително възприятие и нереално прекарване, като концепция и фикс-идея, като неразплетима магия и необяснимо чудо е нишката, която сплита тези 46 описа и митове в едносъставен масив. В значително от тях оживява балканският човек с неговите непрестанни търсения, премествания във времето и пространството. Разказите, в които ловко са вплетени митологически персонажи и фолклорни претекстове, се отличават със своя есеистичен заряд, лиризъм и лапидарност, изобилстват със звучащи като сентенции мисли и разсъждения.
Проф. Хюсеин Мевсим
Бежанците – ето къде е ядрото на разказаните истории. Нашите бежанци – ние-бежанците, прогонените и уседнали на някакви нови места хора на Юга и Изтока; това е пъстрата кавалкада на едно от най-интересните популации на Европа – популацията на Югоизтока.
Какво желаеме повече? Каквото желае и книгата – обич, която да спои мъртвите парченца на човешките благосъстояния, да направи живо единството, да придаде сила на изкуственото и бездиханното.
Защо ни е да живеем дълго, в случай че не можем да си набавим смисъл и полезности, които да украсят живота ни и го изпълнят с наслада? Книгата на Антон Баев непрестанно ми припомня, че имам да вземам решение този въпрос.
Доц. Живко Иванов
В тези разкази Антон Баев е постигнал най-трудното – четивност и дълбочина, ненатрапчива разказност и философска многопластовост. И още нещо, извънредно значимо – разказите вълнуват, а без прочувственото си влияние, подценявано в последно време, изкуството се обезсмисля.
Красимир Димовски
Виждали ли сте ранена светулка? Ако не сте, разгърнете разказите на Антон Баев и ще я видите.
Силна, жилеста. Чвореста прозаичност. Писана на ръба на полудяването – другото измерение на гениалността. Антон Баев знае силата си на поет – може би тъкмо заради това е написал разказите си по този начин, както се пишат стихотворенията – леко, на един мирис, както се описват приказки. Или по-точно по този начин, както децата рисуват, без да осъзнават, че основават шедьоври – дали в блокчето за изобразяване или с тебешири на асфалта, няма значение – на тях не им пука, че дъждът ще измие рисунката.
Валери Станков
Когато започнеш да четеш Антон Баев, попадаш в един нов свят. Хем твой, хем същински, а в това време чужд и мистериозен. Магията на неговите разкази се крие точно в способността му да показва, което мисли, с най-точните думи. Всъщност Антон Баев е съчетал думи, които се обичат.
Стефка Венчева
Тези разкази биха намерили своето почтено място във всяка една международна антология на описа. Тази книга е най-вярната история на драмата, която изживяваме в своите животи, любови и раздели.
Стоян Вълев
От създателя:
От доста от дълго време ме е занимавал въпросът може ли да се напише роман, новела, разказ за един единствено човек. При лирическите стихотворения е елементарно – те постоянно се пишат за един, нормално за самия създател.
Но по какъв начин е в прозата? Възможно ли е в прозата?
Най-лесният отговор евентуално е – посредством формата на епистолара. Но коства ми се, че не е задоволителен, че има и други вероятни.
И мисля, че това е легендата, именитият сказ.
Да разказваш на себе си за различен човек, който го няма, само че е жив в описа.
Единственото друго належащо нещо е – именитото време на повествованието.
Това желая да споделя за томчето.
Brunch в Mundo
Тя взе фантазията ми
Рубен Дарио
__________________________________
Срещу последната спирка на U ban 6 в Алт-Мариенфох се намираше ресторантът Mundo, пожеланото място за закуска, обяд и вечеря на жителите на региона в южен Берлин.
Mundo се славеше с превъзходна кухня, ниски цени и латино музика.
В събота и неделя имаше Brunch time от 11 до 16 часа. В тези 5 часа притежателите предлагаха на стомах всевъзможни блюда против 10 евро.
Branch-ът в Mundo събираше половината Темпелхоф.
Седях тук с часове и записвах берлинските си истории.
Имах обичана сервитьорка – Диана.
Диана беше висока руса берлинчанка, в случай че може по този начин да се каже, тъй като майка й и татко й бяха испански емигранти.
Самата тя беше родена в Берлин.
Имаше заложба за сервитьорка. Таблата залепваше за ръката й и тя можеше да танцува с нея, без да разлее и капка от халбите с бира.
Щом завалеше неочакваният берлински дъжд и клиентите се изпокриваха вътре, Диана събираше чиниите и чашите от масите на тротоара с танцуващата си походка.
Фламенко. Мисля, че това беше нейният танц.
След 15 минути дъждът спираше и Диана още веднъж нареждаше масите до идващия къс потоп над Алт-Мариенхоф.
Веднъж ме попита какво пиша.
– Истории – споделих й. – Разни истории. Нямам визия дали ще бъдат отпечатани, пиша ги за себе си.
– Сигурна съм, че ще станеш огромен публицист – отвърна Диана с ведрата си усмивка.
След минута пристигна и ми сподели:
– Искам да напишеш една история единствено за мен. Да знам, че е моя и че никой различен няма да я прочете.
Поръчката й ме шокира.
– Ако излезе хубава, ще се веселя да я прочетат повече хора. Ако ли пък не е добра, за какво ти е да я имаш? – отвърнах.
– Ти не разбираш – продължи Диана. – То е като да имаш дете от някого – да е единствено твое, на никой различен.
Диана взе празната ми халба и тихо се гмурна навътре в Mundo.
Затворих преносимия компютър и възпламених цигара.
Исках да я развеселявам, само че в това време ме подразни ревността й да има нещо от мен, без да ми даде правото да го демонстрирам и на други.
„ Значи съм публицист – рекох си. Значи не пиша единствено за себе си, щом не одобрих да извърша желанието й ”.
Докато пушех притихнал, не усетих по кое време заваля още веднъж.
След две седмици бях подготвен с историята.
При дребното опит, който имах в тези години, ми се струваше същински шедьовър.
Но към този момент не изпитвах предпочитание да споделя историята с други с изключение на – със самата Диана.
Беше персонална история, персонална като съкровен подарък.
Отидох на Brunch в Mundo с разпечатка на описа.
Напълних чинията си с морски блага, взех чаша бяло вино и седнах на последната маса на тротоара, откъдето можех да следя цялото заведение и пасажа пешеходци по Мариенхофдам.
Диана я нямаше.
Попитах Кристине, една от сервитьорките, за Диана. Каза, че преди седмица напуснала работа. Не знаела къде е в този момент, само че другите говорели, че се е преместила от Берлин в провинцията, някакво селце в Бранденбург.
Причината? Никой не знаеше.
Не беше споделила нито за какво напуща, нито къде отива.
Зачетох се в описа, който бях написал единствено за нея.
Разказваше историята на красива сервитьорка, в която са влюбени половината клиенти на Mundo и това са същински постоянните клиенти на ресторантчето в Алт-Мариенхоф.
Как свършваше ли?
Точно с изгубването на Диана, русата испано-германка.
След което следваше kaput за Mundo.
Kaput.
Тази история желаех да й подаря. Да бъде единствено за нея. А в този момент се оказваше ненужна.
Kaput.
Диана я нямаше и нейното изгубване правеше цялата история kaput. Тъпо безсмислена.
Сякаш някой се подиграваше с напъните ни да сътворим нещо красиво. И за какво красивото се свързва постоянно с изгубването, със загубата, с разрухата?
С kaput?
И в този момент нямам отговор на този въпрос.
Търся отговора.
Търся Диана.
За да й подаря
Един Brunch в Mundo.
„ Змията. 46 митове за Сътворението “
от Антон Баев
По всички книжарски вериги в страната и с онлайн поръчка на уеб страницата www.koalapress.com
размер: 288 стр.
цена 17,90 лева
ISBN 978-619-261-021-0
Художник – Димитър Келбечев
Редактор – Елка Димитрова
Оформление – Атанас Чакъров
Коректор – Жанет Желязкова
За книгата:
В разказите на Антон Баев има отражения от Шехерезадиното изкуство на живота като роман. Игрива фриволност и трагична патетика, трагични напрежения и комични разреждания, пречистваща усмихнатост или тъмен жлъч се вплитат в любовните романи на героите, с цел да ни показват посредством тържеството на любовта или нещастията на любовта несекващите сили на живота.
Задъхано от опиянението на личното си въображение, разказното красноречие на Антон Баев като че си играе с разнообразни наративни техники – събитията от време на време като че се описват сами, различен път са оцветени от сказовия нюанс на избран повествовател, който се крие и демонстрира зад разнообразни повествователни маски – на обособени герои, на разнообразни наблюдаващи и коментатори или в някаква паноптична позиция без избрана еднаквост.
Проф. Светлозар Игов
Една от най-зрелите и мощни книги на поета и публицист Антон Баев. Майсторско заплитане на ежедневие и мит, каквото виждаме в най-хубавите мостри на литературата. Магическото просветва сред редовете и прави това, което е пред очите ни, да се разклонява и обраства със смисли, да търси изход към възвишеното. Лекотата, с която се четат тези разкази, е още по-удивителна поради тяхната дълбочина и многопластовост. Внимателният четец ще открие най-важните гласове от българската и международна разказваческа традиция. И още – школуване при устните истории, които всички сме слушали от нашите прародители.
Георги Господинов
Любовта като действително възприятие и нереално прекарване, като концепция и фикс-идея, като неразплетима магия и необяснимо чудо е нишката, която сплита тези 46 описа и митове в едносъставен масив. В значително от тях оживява балканският човек с неговите непрестанни търсения, премествания във времето и пространството. Разказите, в които ловко са вплетени митологически персонажи и фолклорни претекстове, се отличават със своя есеистичен заряд, лиризъм и лапидарност, изобилстват със звучащи като сентенции мисли и разсъждения.
Проф. Хюсеин Мевсим
Бежанците – ето къде е ядрото на разказаните истории. Нашите бежанци – ние-бежанците, прогонените и уседнали на някакви нови места хора на Юга и Изтока; това е пъстрата кавалкада на едно от най-интересните популации на Европа – популацията на Югоизтока.
Какво желаеме повече? Каквото желае и книгата – обич, която да спои мъртвите парченца на човешките благосъстояния, да направи живо единството, да придаде сила на изкуственото и бездиханното.
Защо ни е да живеем дълго, в случай че не можем да си набавим смисъл и полезности, които да украсят живота ни и го изпълнят с наслада? Книгата на Антон Баев непрестанно ми припомня, че имам да вземам решение този въпрос.
Доц. Живко Иванов
В тези разкази Антон Баев е постигнал най-трудното – четивност и дълбочина, ненатрапчива разказност и философска многопластовост. И още нещо, извънредно значимо – разказите вълнуват, а без прочувственото си влияние, подценявано в последно време, изкуството се обезсмисля.
Красимир Димовски
Виждали ли сте ранена светулка? Ако не сте, разгърнете разказите на Антон Баев и ще я видите.
Силна, жилеста. Чвореста прозаичност. Писана на ръба на полудяването – другото измерение на гениалността. Антон Баев знае силата си на поет – може би тъкмо заради това е написал разказите си по този начин, както се пишат стихотворенията – леко, на един мирис, както се описват приказки. Или по-точно по този начин, както децата рисуват, без да осъзнават, че основават шедьоври – дали в блокчето за изобразяване или с тебешири на асфалта, няма значение – на тях не им пука, че дъждът ще измие рисунката.
Валери Станков
Когато започнеш да четеш Антон Баев, попадаш в един нов свят. Хем твой, хем същински, а в това време чужд и мистериозен. Магията на неговите разкази се крие точно в способността му да показва, което мисли, с най-точните думи. Всъщност Антон Баев е съчетал думи, които се обичат.
Стефка Венчева
Тези разкази биха намерили своето почтено място във всяка една международна антология на описа. Тази книга е най-вярната история на драмата, която изживяваме в своите животи, любови и раздели.
Стоян Вълев
От създателя:
От доста от дълго време ме е занимавал въпросът може ли да се напише роман, новела, разказ за един единствено човек. При лирическите стихотворения е елементарно – те постоянно се пишат за един, нормално за самия създател.
Но по какъв начин е в прозата? Възможно ли е в прозата?
Най-лесният отговор евентуално е – посредством формата на епистолара. Но коства ми се, че не е задоволителен, че има и други вероятни.
И мисля, че това е легендата, именитият сказ.
Да разказваш на себе си за различен човек, който го няма, само че е жив в описа.
Единственото друго належащо нещо е – именитото време на повествованието.
Това желая да споделя за томчето.
Brunch в Mundo
Тя взе фантазията ми
Рубен Дарио
__________________________________
Срещу последната спирка на U ban 6 в Алт-Мариенфох се намираше ресторантът Mundo, пожеланото място за закуска, обяд и вечеря на жителите на региона в южен Берлин.
Mundo се славеше с превъзходна кухня, ниски цени и латино музика.
В събота и неделя имаше Brunch time от 11 до 16 часа. В тези 5 часа притежателите предлагаха на стомах всевъзможни блюда против 10 евро.
Branch-ът в Mundo събираше половината Темпелхоф.
Седях тук с часове и записвах берлинските си истории.
Имах обичана сервитьорка – Диана.
Диана беше висока руса берлинчанка, в случай че може по този начин да се каже, тъй като майка й и татко й бяха испански емигранти.
Самата тя беше родена в Берлин.
Имаше заложба за сервитьорка. Таблата залепваше за ръката й и тя можеше да танцува с нея, без да разлее и капка от халбите с бира.
Щом завалеше неочакваният берлински дъжд и клиентите се изпокриваха вътре, Диана събираше чиниите и чашите от масите на тротоара с танцуващата си походка.
Фламенко. Мисля, че това беше нейният танц.
След 15 минути дъждът спираше и Диана още веднъж нареждаше масите до идващия къс потоп над Алт-Мариенхоф.
Веднъж ме попита какво пиша.
– Истории – споделих й. – Разни истории. Нямам визия дали ще бъдат отпечатани, пиша ги за себе си.
– Сигурна съм, че ще станеш огромен публицист – отвърна Диана с ведрата си усмивка.
След минута пристигна и ми сподели:
– Искам да напишеш една история единствено за мен. Да знам, че е моя и че никой различен няма да я прочете.
Поръчката й ме шокира.
– Ако излезе хубава, ще се веселя да я прочетат повече хора. Ако ли пък не е добра, за какво ти е да я имаш? – отвърнах.
– Ти не разбираш – продължи Диана. – То е като да имаш дете от някого – да е единствено твое, на никой различен.
Диана взе празната ми халба и тихо се гмурна навътре в Mundo.
Затворих преносимия компютър и възпламених цигара.
Исках да я развеселявам, само че в това време ме подразни ревността й да има нещо от мен, без да ми даде правото да го демонстрирам и на други.
„ Значи съм публицист – рекох си. Значи не пиша единствено за себе си, щом не одобрих да извърша желанието й ”.
Докато пушех притихнал, не усетих по кое време заваля още веднъж.
След две седмици бях подготвен с историята.
При дребното опит, който имах в тези години, ми се струваше същински шедьовър.
Но към този момент не изпитвах предпочитание да споделя историята с други с изключение на – със самата Диана.
Беше персонална история, персонална като съкровен подарък.
Отидох на Brunch в Mundo с разпечатка на описа.
Напълних чинията си с морски блага, взех чаша бяло вино и седнах на последната маса на тротоара, откъдето можех да следя цялото заведение и пасажа пешеходци по Мариенхофдам.
Диана я нямаше.
Попитах Кристине, една от сервитьорките, за Диана. Каза, че преди седмица напуснала работа. Не знаела къде е в този момент, само че другите говорели, че се е преместила от Берлин в провинцията, някакво селце в Бранденбург.
Причината? Никой не знаеше.
Не беше споделила нито за какво напуща, нито къде отива.
Зачетох се в описа, който бях написал единствено за нея.
Разказваше историята на красива сервитьорка, в която са влюбени половината клиенти на Mundo и това са същински постоянните клиенти на ресторантчето в Алт-Мариенхоф.
Как свършваше ли?
Точно с изгубването на Диана, русата испано-германка.
След което следваше kaput за Mundo.
Kaput.
Тази история желаех да й подаря. Да бъде единствено за нея. А в този момент се оказваше ненужна.
Kaput.
Диана я нямаше и нейното изгубване правеше цялата история kaput. Тъпо безсмислена.
Сякаш някой се подиграваше с напъните ни да сътворим нещо красиво. И за какво красивото се свързва постоянно с изгубването, със загубата, с разрухата?
С kaput?
И в този момент нямам отговор на този въпрос.
Търся отговора.
Търся Диана.
За да й подаря
Един Brunch в Mundo.
Източник: plovdiv-online.com
КОМЕНТАРИ